Видове насилие

Дефиниция за насилие върху дете:
Всякакви форми на физическа и/или емоционална злоупотреба, сексуално насилие, занемаряване или нехайно отношение, експлоатация с търговска или с друга цел, които водят до реално или потенциално увреждане на здравето на детето, заплаха за неговото оцеляване и развитие или унижаване на неговото достойнство, произтичащи от взаимоотношения, които са основани на отговорност, доверие или власт.
                                                                                                                                                                                                           СЗО, 1999 г. и 2002 г.

ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ
Всяка неслучайна физическа увреда на дете (лице до 18 г. възраст) от родител или друг възрастен, може да се определи като физическо насилие (малтретиране). Като цяло под физическо насилие се разбира всяко удряне, ритане, щипане, болезнено раздрусване, изгаряне, хапане, душене и т.н. Физическото насилие включва също преднамерено даване на детето на отровни вещества, неподходящи лекарства или алкохол. Възможно е да е налице използването на ненужна сила при хранене, сменяне на пелена или дреха. Също така, вредите може да не са причинени умишлено и да са следствие на прилагане на свръхстроги мерки за дисциплина или физически наказания.

ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ
Под емоционално насилие се разбира системна критика, засрамване, унижаване, порицаване, заплахи, подигравки, предизвикване на страх и безпокойство у детето, постоянно недоволство от неговото поведение. Възможно е родителите съзнателно да се дистанцират от детето, да пренебрегват молбите за помощ, за внимание, за насърчаване.

СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ
Сексуално общуване с дете, извършено от член на семейството или от човек, който се грижи за детето, учител, треньор, лекар, съсед или непознат. Сексуалното насилие включва физическо проникване в тялото на детето (изнасилване или опит за изнасилване), както и всички други сексуални действия, като разголване на детето, опипване, „галене“, „игра“ с половите органи, целувки, извършени по сексуален начин, блудство, въвличане в порнографски снимки, склоняване към извършване на сексуални действия или имитиране на сексуални действия, съзнателно разголване пред детето, манипулиране чрез разговори на сексуални теми, употреба на цинизми, показване на порнографски материали, сприятеляване с цел въвличане на деца в сексуална експлоатация. Децата, жертви на сексуално насилие, може да бъдат момичета или момчета от различна възраст.

НЕГЛИЖИРАНЕ
Неглижиране (занемаряване) се наблюдава, когато родителите не посрещат основните потребности на своето дете – храна, дрехи, дом, топлина и медицински грижи – и го оставят без надзор. Те може да пренебрегват нуждата на детето от обич и привързаност, да го оставят да присъства на сцени на насилие, да му разрешават да употребява наркотици и алкохол. Друга форма е незаинтересоваността на родителите към успеваемостта на детето в училище, липсата на грижи за неговата подготовка, снизходителното отношение към постоянните или чести бягства от училище.

СИНДРОМ НА РОДИТЕЛСКО ОТЧУЖДЕНИЕ (PAS)
Синдромът на родителското отчуждение е нарушение в детското развитие в контекста на спора за родителските права при развод. Най-често той възниква след целенасочено проведена кампания по очерняне на единия родител. В тази ситуация майката или бащата влиза в ролята на „отчуждаващ“ – тенденциозно упражнява манипулация върху детето по отношение на другия родител. Като следствие той е поставен в ролята на „отчужден“.

Тук е мястото да опишем и една по-особена форма на насилие – насилие между деца. Поведението на дете, жертва на такова насилие, обаче често се покрива с това на дете, жертва на изброените дотук видове насилие. Обикновено жертви стават деца над 10-годишна възраст. Трябва да имаме пред вид и че агресията, която едно дете проявява към други деца, е симптоматична за това, че то (агресивното дете) най-вероятно е жертва на насилие.

Какво е неприемливо поведение (тормоз)?
Тормозът между деца е системно, целенасочено, умишлено, враждебно  поведение на едно или повече лица, които желаят да причинят вреда на други.
Тормозът има различни форми, като включва различно поведение, в това число и:
- физически тормоз и атаки;
- вербални подигравки, прякори, сплашване и заплахи;
- отнемане или кражба на пари и/или вещи;
- изключване / изолиране от групата на връстниците;
- разпространяване на лъжи и неверни слухове;
- принуждаване към определени дейности;
- тормоз, основан на етнически различия;
- сексуален тормоз;
- кибертормоз.

Участници в тормоза

А) Ученик насилник: това е онзи ученик, които търси жертвата, започва насилието и играе лидерска роля.

Б) Последовател или привърженик: това е ученик с положително отношение към извършваното насилие, който играе активна роля, но не е способен да започне насилието и/или да играе лидерска роля.

В) Подкрепящи или пасивни насилници: тези ученици активно и открито поддържат насилието. Например със смях или поддържане на вниманието към ситуацията, но без да се включват в нея.

Г) Пасивно подкрепящи или възможни насилници: тези ученици харесват насилието, но не дават видими знаци на подкрепа.

Д) Свободни зрители: това са ученици, които не са въвлечени, не вземат страна и не участват активно в нито една насока (често те мислят или казват „Това не е моя работа” или „Нека погледаме и ще видим какво ще стане”).

Е) Възможни защитници: тези ученици не харесват насилието и мислят как да помогнат на ученика жертва, но не правят нищо.

Ж) Защитници: те не харесват насилието и помагат или се опитват да помогнат на жертвата.

 

2013 © Център за приобщаващо образование Изработка на уеб сайт от It Advanced